Морето е от онези символи на световната култура, които са еднакво предпочитани от почти всяко изкуство, то е начало и край, раждане и смърт, енергия и мълчание, дух и страдание и т.н Морето привлича, но не за да бъде съзерцавано, то е дом за неспокойните духом, онези, които смело са се устремили да достигнат хоризонта, то е живот-изпитание, в който има място само за безразсъдните истински мъже.
       Дарина Янева създава своите работи (по-скоро интуитивно) главно с ръце. Именно създава, а не живописва, защото за нея техниката на сухия пастел е изкушение срещу посредничеството на четката и ножа. С голата, “невъоръжена” ръка тя търси контакта не с фактурата на повърхността (картона), а със съхранения в пастела дъх на земята. Със своето цветно многообразие пастелът е и изкушаващо предизвикателство пред изключителната й декоративна сетивност. Така алгоритъмът му “земя + колорит” неочаквано даде на Дарина онази неподвластна на за рационализиране магика, в която се отложи дълго търсената вътрешна хармония и която за първи път ярко се реализира в серията “Мелник”.
       Пясъчниците на Мелник са традиционен сюжет в българската живописна култура, изкушили с естествената си, природна “декоративност” не един роден творец. Отличителното в серията на Дарина Янева е цветовата интерпретация, меловете й впечатляват с декоративната си мощ. Тя съзнателно бяга от стандартната игра със светлината и перспективата, макар че сухият пастел иманентно предполага цветоразсейването и преливането на контурите. Не се стреми да постигне познатата мечтателна съзерцателност, а улавя онзи миг след съзерцанието, в който естеството на материята поглъща светлината, за да избухне в някаква неподозирана багреност. В него тя интуитивно се слива с изобразяваното и се опитва да ни придаде своята чувственост. “Пейзажът” за нея не е жанрова рамка, а интимно съкровен цветен разговор с природата.
       Въпреки богатите нюансировки на подложката и мекия преход, тя се опитва, до колкото е възможно, да избяга от “играта” с този външен ефект на техниката; желанието й е максимално цветово да обобщи водещия декоративен рецепционен център, а от друга страна – и да изчиства обемите от подробности. Функционалността на тези два съществени елемента от поетиката на нейните мелове е да постигне архитектурно-декоратевна внушителност. Меловете стремително полетяват нагоре и само (обикновено) дърветата, в долния план или самотно-причудливо накацали по склоновете, успяват да ги удържат в стремежа им да докоснат небето.

* настоящият текст е част от по-голямо изследване за живописта на Дaрина Янева

Доц. Д-р Христо Манолакев